Toni's Beauty Nook: Киномания: Five Feet Apart (movie review)

Обичате ли филмите? Щом четете това, то вероятно отговорът е: "Да!". Днес реших да споделя с вас впечатленията си от бих казала най-успешния филм, който изгледах през 2019 г. Разбира се, това е доста субективно, но ако прочетете какво имам да ви кажа смятам, че ще се съгласите с мен. Вярвам, че няма как да подминете тази история, без да почувствате нещо истинско. Ако все още нямате представа за какво говоря, остенете с мен до края на тази публикация.

Смятам, че много от филмите и книгите, спадащи към тийн категорията са всъщност едни от най-успешните. Дори съм на мнение, че повечето от тях са твърде дълбоки и драматични, за да бъдат изцяло оценени от подрастващите. Затова, ако случайно попаднете на книга/филм, който е обозначен като тийн литература, не бързайте да правите заключения, че тематиката ще е повърхностна и лека за осмисляне. Такъв е и случаят с "На пет стъпки от теб". Автор на книгата е Рейчъл Липинкот.

Още от заглавието виждаме, че тук дистанцията между двата персонажа ще е водеща. Остава обаче да разберем и причината. Не си даваме сметка каква привилегия е да можем да бъдем до някого, да докоснем някого. Да можем да почувстваме близостта на този, който обичаме, е всичко, от което имаме нужда понякога. Най-обикновените неща, най-естествените неща са именно тези, за които не се замисляме, но без които не можем. Но какво би се случило, ако не можем да осъществим именно най-нормалното нещо, което останалите правят без дори да се замислят? Какво, ако не можем да докоснем човекът, когото обичаме? Ако не можем дори да бъдем близо до него? Означава ли това, че любовта не е истински? Силата на физическото докосване е неоспорима, но понякога когато това е невъзможно, емоционалното докосване е достатъчно да преобърне и промени живота ни безвъзвратно. Това е и единствения варниат пред Стела и Уил.

Трябва да призная, че почувствах този филм доста личен по няколко причини, основната сред които е невъзможността на персонажите за нормално, безпроблемно съществуване. Начинът, по който се борят за всяка глътка въздух е нещо, което изпитах самата аз, макар и в по-различен контекст от този във филма. Ако нямате представа за какво говоря, то може би трябва първо да прочетете моята лична история, която споделих с вас в:

"Когато животът ти даде лимони...."

От медицинска гледна точка, филмът е направен изключително реалистично. След дълго наблюдение от моя страна на болнична обстановка, със сигурност мога да кажа, че всичко показано е именно начинът, по който нещата се случват. Да се бориш за оцеляването си не е никак лесна задача. Но живеем ли истински, ако винаги се боим какво ще се случи? Живеем ли пълноценно, ако ни е страх от всичко, от провал.. Защото в крайна сметка, всичко се свежда до това, че не е важно колко дълго, а как живеем.

Стела Грант и Уил Нюман са на пръв поглед обикновени тийнейджъри, но тяхната история далеч не е обикновено. И двамата имат неизлечимо белодробно заболяване, което е генетично. Единствения им шанс за малко по-дълъг живот е транспалнтация. Което отново не им дава повече от 5 години удължаване на живота. Между пациенти с това заболяване трябва да бъде спазвана дистанция от 6 стъпки, но те ще намалят дистанцията помежду си, привлечени от силните чувства, които изпитват. Дали обаче това няма да е фатално за тях или любовта ще е достатъчна, за да ги спаси?

Те са различни...но същевременно и еднакви. Той е човек на риска, тя е от онези момичета, които винаги имат план в живота, които да спазват. Но контролът реално е нещо, което никой от тях не може да има, защото животът винаги намира начин да промени плановете ни. Стела и Уил не могат да бъдат опасно близо един до друг, защото това застрашава живота и на двамата. Но никой не избира в кого да се влюби. Те жадуват да бъдат заедно, да могат да се докоснат, дори веднъж. Но те не могат да го направят, забранено е. Можете ли да си представите какво наказание е да бъдеш близо до някого, когото обичаш и все пак да си твърде далеч? Можеш ли да продължиш да обичаш от разстояние?

Стела, нейният най-добър приятел, както и Уил са трима подрастващи, израстнали основно по-болниците. Какво е да загубиш близки, както и дори себе си, контрола над собственото си тяло и живот е нещо, което им е добре познати. Как обаче могат да се примирят с непримиримото и просто да очакват смъртта си, завладяни от страх, че нямат достатъчно време да изживеят всичко, което искат. Защото от личен опит мога да кажа, че най-страшния момент е този, в който осъзнаваме всички неща, които искаме да изживеем, но не знаем дали ще ни бъде дадена тази възможност.

Тук няма как да не направя лека асоциация с връзките от разстояние, които са на същия принцип. Хората си мислят, че те винаги са обречени, но не смятам, че това е вярно. Защото когато чувствата са истински, дистанцията наистина е без значение. Това не означава, че не е болезнена, разбира се. Историята на Стела Грант и Уил Нюман е истински трогателна, а актьорската игра е повече от отлична. По-надолу ще разкажа и повече за самата история, но изрочно предупреждавам, че ще разкрия част от сюжета. Затова, ако не искате предварително да знаете какво се случва, спрете дотук. След разкриването на сюжета ще споделя с вас още два филма, които са сходни на този. И нека отговоря на най-важния въпрос. Заслужава ли филмът да бъде видян? Да! Да и да!

- SPOILER ALERT (РАЗКРИВАНЕ НА СЮЖЕТА) -

Животът на Стела не е никак лесен. Тя е основния образ във филма. Освен риска да загуби живота си, тя вече е загубила и сестра си. Сестра и е била нейната пълна противоположност - авантюристка, до последния момент. Губи и най-добрия си приятел по най-неочаквания и трагичен начин. Няма друг избор, освен да се бори до последно да оцелее...защото вече има причина, заради която си заслужава да живее - за да изживее любовта. Но дори факта, че срещна любовта няма да направи живота и по-лесен, ще го направи обаче пълноценен и смислен. За пръв път, тя има смелостта да изживее част от мечтите си. Тя е борбена натура, умна и красива, с огомен потенциал пред себе си.

Уил е почти на 18 г. Той обича да нарушава правилата, защото това му връща малко от усещането за контрол, което реално няма дори над себе си. Той сякаш вече се е предал. Знае, че лечение за неговото състояние няма и колкото и да се бори, ефекта не би бил дълготраен. Уил е художник. Той е от онези хора, които мислят, че една рисунка има силата да каже много повече неща, отколкото хиляди думи. Той умее да пресъздава вътрешния си свят чрез картините си. Уил просто иска да изживее спокойно оставащото му време, след като до известна степен се е примирил със съдбата си, но тогава среща нея... и всичко се променя.

Започнало като приятелство, чувствата мужду двамата бързо прерастват в любов - такава, която срещаш само веднъж в живота си, когато никога не се повтаря...при която знаеш, че дори да бъдеш с друг човек, винаги ще го сравняваш с човека от миналото ти. Те не трябва да имат никаква физическа близост, но емоционално се чувстват изключително притеглени един от друг. За тях да бъдат заедно е почти толкова жизненоважно, колкото е и борбата за всяка глътка въздух. Колкото и да се опитват и насилват да стоят далеч един от друг, те просто не могат... Във филма ясно се усеща напрежението, колебанията и трудността на тази почти непосилна задача за тях - да не се докоснат нито веднъж, да не се целунат дори веднъж... Това е наказание, по-голямо дори от вече тежкия им живот.

И те нарушават правилата... дори само с една стъпка по-близо, а после с още една и още една...до моментът, в който безрасъдството на Уил сякаш беше завладял Стела за кратко. Той рискува живота и на двамата, за да спаси нейния. И така, единственото докосване, което имаха, единствения път, в който техните устни се докоснаха беше, когато Уил спаси живота и. Тази опасна и може би фатална глътка въздух, която той и даде, можеше както да я спаси, така и да погуби и двама им. Но когато човекът, когото обичаш си отива, забравяш за рисковете. Първата истинска любов - тази, за която си готов на всичко, готов си да рискуваш дори живота си, само за един поглед, за едно докосване, за още един миг. Изключително добре пресъздадени са и емоционалните състояние на персонажите.

Но те няма как да бъдат заедно... Тяхната любов е наистина невъзможна. Но времето, което прекараха заедно, ще ги топли докато са живи. Споменът за единственото красиво нещо, което са изживели, ще остане с тях до последния им дъх. Моментът на раздялата е труден и мъчителен, сърцераздирателен.... но той е неизбежен. Във всяка дума и всеки поглед се усеща болката, която те изпитват, изправени пред факта, че любовта им, едновременно ги спасява, но и ги убива..

Ще оставя тук може би любимият си цитат от филма (вероятно и от книгата): "We need that touch fro the one we love almost as much as we need air to breath. But, I never understood the importance of touch. His touch. Until I couldn't have it. So, if you're watching this, and you're able, touch him. Touch her. Life's too short to waste a second."

- ПОДОБНИ ФИЛМИ -

Има още два филма, които лично аз намирам за доста сходни. Единия от тях изглеждах съвсем наскоро, а другия съм убедена, че ви е добре познат.

Всичко, всичко - Никола Юн

Накратко за сюжета - тя е почти пълнолетна, но никога не е напускала дома си, защото имунната и система е почти несъществуваща. Нейния дом е целия и свят, всичко, което познава. Единствения начин, да излезе от своя домашен затвор е чрез своя необхватен интернет. Защото ако излезе навън, това ще я убие. Тогава обаче тя среща момче, което няма да се поколебае да прекрачи дистанцията, която ги разделя. И двамата ще поемат риск, който може да бъде фатален за нея. Но когато има любов - няма риск, който да не може да бъде поет. И за пръв път, тя ще поиска да живее истински и пълноценно - извън пределите на своята стая, извън пределите на къщата си, която никога не е имала шанса да напусне. И макар те да не трябва да се докосват, тя ще рискува дори живота си, за да прекара с него няколко безценни мига, които да осмислят цялото и досегашно съществуване. А той? Той е готов да направи всичко за нея, всичко. Защото любовта е всичко, всичко. (ще разберете какво имам предвид, когато изглеждате филма). Към края на филма има преобръщане на сюжета, за което вероятно не сте и подозирали и ще видите, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Нищо не е такова, каквто изглежда.

Следващия филм, който е на много сходна тематика е разбира се добре познат. Един от най-тъжните и трогателни съвременни истории. Разбира се, става дума за....

Вината в нашите звезди - Джон Грийн

Историята на Хейзъл и Огъстър обиколи света. Тяхната трогателна любов пред която няма как да останете безчувствени. Те са млади, но вече са обречени. Те изживяват всеки ден, сякаш им е последен, защото малко или много са се примирили със съдбата си. Но тогава те се влюбват един в друг и това ги кара да искат да живеят още повече. Тяхната любов ще бъде и първата и последната им и те го знаят. И макар да не им остава много време, те ще изживеят миговете, които все пак са им дадени по най-красивия и пълноценен възможне начин. И тук мога да кажа това, което споменах по-рано. Не е важно колко дълго живеем, а какво оставяме след себе си и дали изживяваме даденото ни време по най-добрия начин. Докато сме живи, болката е неизбежда. Но нашия фокус трябва да е в растежа, който всеки от нас претърпява, именно чрез болката.

Силно се надявам да сте стигнали до края на тази публикация. Ако е така, ще ми е интересно да разбера дали сте гледали някой от трите филма или може би сте прочели вече книгите? А ако не сте, дали ге го направите. Също така може да ми споделите кои са вашите любими трогателни лювонти драми?