Живеем в свят на илюзии

Мислим си, че тези които обичаме ни обичат. 

Мислим си, че тези които ни познават  - познаваме и ние. 

Мислим си, че винаги има утре, а то понякога така и не идва. 

Мислим си, че щом сме дали 100% от себе си, това ще бъде оценено.

Мислим си, че когато даваме всичко от себе си, това ще е достатъчно. 

Мислим си, че всичко което ни се случва е с причина - но не я виждаме, не я намираме. 

Мислим си, че парите купуват щастие - но те не могат да откупят ничие време и ничия любов.

Мислим си, че това което е било, винаги може да бъде отново, но този миг отминава завинаги.

Мислим си, че когато сме на върха, няма как да стигнем дъното, и че когато сме на дъното, няма път нагоре. Нищо не е завинаги. 

Мислим си, че така както ние сме подали ръка на някой в нужда - ще ни бъде подадена в отговор. Но това рядко се случва. 

Мислим, че това което ни показват (виртуално и реално) e реалността, но ние живеев в свят на илюзии, където нищо не е такова, каквото изглежда. 

Мислим се, че ако някой пропътува хиляди километри само за да ни види, това е защото ни обича - но хората имат чисто егоистични подбуди и действия породени от егоцентризъм. 

Не осъзнаваме, че образът в огледалото се мени с всеки изминал ден, макар вътрешно да си оставаме същите объркани деца, верно търсещи, вечно надяващи се. 

Молим се по-добрите ни дни да са в бъдещето, но понякога не осъзнаваме, че най-доброто вече е отминало. 

Надяваме се, че можем да променим хората и да им покажем верния път - но верен път няма, защото насила можем да вземем, но насила не можем да дадем. 

Всеки се бори - с другите, с живота, със себе си. А печалбата? Къде е? Какво печелим и какво губим, никой не знае. Но се борим, с нокти и зъби, само и само да запазим нещо, което дори не ни принадлежи. 

Опитваме да открием красотата в сивото и грозно ежедневие, но не винаги успяваме, защото понякога на черното няма как да кажем, че е бяло. 

Времето се изплъзва измежду пръстите ни, а ние се опитваме с цената на душата си да го задържим за още малко, още един ден, още един миг. После живеем със спомените за нещо, което отдавна вече е минало. 

Тъкмо мислим, че сме намерили щастието, а то изведнъж променя траекторията си и отново трябва да решаваме непосилно уравнение, за да го открием.

Казват, че никога не знаем какво печелим, когато губим, но мисля, че винаги знаем какво губим, когато изгубим себе си. 

_________________________________________________________________________________________________________

Кратък лиричен увод на моето завръщане. Мислех да споделя подробно на какво се дължеше липсата ми в блога, която продължи повече от година и половина, но честно казано се съмнявам някой да види тази публикация или да има времето и желанието да се поинтересува от причината за моето отсъствие. Ще кажа единствено, че 2022 беше година, която беше както най-хубавата ми година, така и доста тежка. 2022 промени доста начина, по който виждам света около себе си и своя собствен живот, както и живота в цялост. Много неща се случиха през изминалата година, които никога не бих могла да забравя и които оставиха траен отпечатък в съзнанието ми. 

Колкото до бъдещето на блога, планирам да публикувам ревюта на козметични продукти, както преди. Не защото печеля пари от това, реално никога не съм взела и един лев за труда, който съм вложила в този блог. Поддържам го вече повече от 10 години, като съм давала сърцето и душата си за него, без реално да е имало материален резултат. Не, че не бих искала да е така, но просто това е реалността. Продуктите, за които ще пиша са закупувани изцяло от мен, не са били изпращани за проба и т.н., тоест ревютата и мнението ми ще е напълно обективно и искрено, както винаги е било. Ще ми се повече хора да оценяваха това... 

Ако имате някакви въпроси и препоръки, бих се радвала да ги споделите в коментарите. Знам, че понякога човек има нужда просто да бъде чут и разбран, затова ще се опитам да бъда този виртуален човек за вас, ако имате нужда от това. 

Follow me: