ПРЕДИ VS. CЕГА

Това е статия, в която ще ви споделя моите размишления, свързани с някои актуални въпроси на съвремието. Ако сте деца на 80-те и 90-те, то със сигурност знаете или поне ще разберете за какво става въпрос. В случай, че ще ви бъде интересно да прочетете тази статия, която излиза леко извън "комфортната" ми зона, свързана с козметиката, то може да продължите надолу към същината.

Внимание!

Тази статия съдържа личните ми размишления, както и силна генерализация!

Времето, в което живеем - постоянно променящо се. Да си в крак с времето се оказва почти мисия невъзможна. Всичко се сменя със скоростта на светлината - толкова нови тенденции, нови открития, техника...Цялата тази техника. Не ви ли липсва времето, в което нещата бяха по-прости, по-семпли и по-истински?

21 век е време, в което всичко се измени много, но според мен не всичко към по-хубаво. 

Времето, в което за да се чувсваме добре беше нужно просто да излезем навън, да се съберем с приятелите от квартала или просто да вземем под наем касетка от видиотеката и след като я изгледаме задоволителен брой пъти, да я пренавием и да я върнем. Да изберем филм, който да не сме гледали от изложените на стелажите хиляди видеокасети беше почти невъзможно. Всичко това беше далеч по-приятно преживяване, отколкото просто да свалим филм безплатно от един от милионите торент сайтове, да изгледаме филма и да го изпратим в кошчето. Същото, което се случва и с хората - добавяме някой в "приятели", използваме го и после го "ънфренд-ваме". Консуматорско и лесно постижимо. Нещата преди бяха толкова прости, но толкова по-истински.

Още по-назад във времето. Парк, слънце, захарен памук - какво по-весело и забавно. Когато домашно направеният сладолед беше просто нещо вкусно, а не нещо вредно. Сега всичко това е заменено от видео игри, уродливи понякога 3D, 4D или 8D анимации, чието съдържание дори не е подходящо за детска аудитория и чиито смисъл се губи.

2D анимациите вече са "ретро", не се харесват, не се гледат. Но за нас, те бяха приказни, любими, незаменими. "Тао Тао", "Малкото пони", "Приказките на Братя Грим", "Малката русалка", "Красавицата и звяра", а дори списанието "Барби Чаровница", което очаквах с такова въодушевление. Вече няма такива неща. Не остана много, което е в състояние да ни развълнува и зарадва истински.

Преди колекционирахме гумички, салфетки, ароматизирани листчета. Сега колекционираме хора. Колкото повече фейсбук "приятели", youtube последователи, колкото повече "like-ове", колкото повече гаджета, приятели, толкова по-добре. > Тук мога да кажа само едно: Less is more. Качеството преди количеството!
____________________________________________________________________________________________________

Гримът - всичко беше много по-лесно и семпло. За да изглеждаш и да се чувсваш добре, спиралата/черният молив и червилото бяха основните два компонента. Сега вече не е така. Че какво "мейкъп гуру" може да си ако всеки ден не се контурираш с около 3-4 вида продукта? Ако не знаеш термини като "strobing" и "baking" и не използваш всички тези техники ежедневно и наведнъж, но не с минимално количество продукти, а с около половината налично количество от всеки продукт? Не си очертаваш устните 3 мм над естествените им контур, не използваш толкова блясък, че да приличаш на диско топка и най-важното...Всяко селфи не е с обичайната "duck face"? Значи нищо не си научил от интернет, не си в крак с модата. Не използваш или не си чувал за "Kylie Jenner Lip Challenge"? Wow.. Как е възможно това?

Винаги е по-добре да носим каквото е модерно, дори да не ни отива. На мода сега са много плътните вежди, силният контур и многото хайлайт, но не ни стоят добре? Е, важно е да сме в крак с модните тенденции, а не да се съобразяваме с чертите на лицето си.

Помня, когато YouTube беше просто сайт, в който можеше да се открият клипове за музика, в които имаше слайдшоу от снимки. Или когато имаше броени фен клипове за сериали, като One Three Hill и други подобни. Помня и когато Vbox7 също беше сайт, в който имаше не повече от 20-тина популярни ъплоудъри, сред които челно място заемаше небезизвестният "караконджул", а титлата "PRO" беше призвание, което беше по-удовлетворяващо от всичко, свързано с този сайт. Да, помня и когато прекръстика за съвсем кратко сайта на Zazz.bg.

____________________________________________________________________________________________________

Техниката - толкото е по-скъпа и модерна, толкова по-добре. Не можете да си позволите да имате Iphone6+, но не искате да сте по-назад от всеки средностатистически третокласник? Тогава изтеглете кредит, който няма да можете да изплатите, за да имате най-новото! Най-новото, което след 2 месеца вече ще е старо. Все пак не е важно да ви върши работа, а да се похвалите с покупката.

Първият път, в който имах конферетен разговор/чат в Skype беше момент, в който се вълнувах толкова много, колкото сега вече почти нищо подобно не е в състояние да ме развълнува до такава степен. Или когато Facebook беше просто сайт, в който нямах никакво желание да си правя регистрация, докато една приятелка не ме убеди, за да играя във FarmVille - и наистина беше забавно!

Моментът, в който за пръв път научавате какво е abv.bg и трябва да изберете никнейм за бъдещата си ел.поща, без дори да сте сигурни точно за какво ви е и какво представлява това.

Или когато имах домашните телефони на всички съученици и ако се налагаше да им съобщя нещо, то трябваше да звъня на всеки един по отделно.

Когато да направите рисунки чрез програмата Paint беше равно на това, да сътворите шедьовър от ранга на Кандински.

Поздравът  - когато не беше просто да ви "тагнат" на крадена снимка от интернет, заедно с още 50 човека, а беше обаждане в радио станцията и поздрав с песен, която с огромно нетърпение очаквахме да чуем, за да можем да запишем върху касетка на касетофона и която да можем да слушаме отново и отново.
____________________________________________________________________________________________________

Когато нещо ни се ядеше, то просто си го купувахме. Сега проверяваме стриктно етикетите, защото храните вече дори не стават за ядене. Те са пълни със соя, глутен, пестициди, палмово масло, транс мазнини,  и какви ли не още вредни неща или дори направо боклуци, които правят храните лицеприятни, но хранителната им стойност е равна почти на нула. Толкова се вманиачихме по здравословното хранене, че вече сме готови на всичко. Готови сме да платим 10 пъти по-висока цена за нещо, само защото на етикета пише пречистено, био, еко, органик и т.н. без дори да сме сигурни каква е разликата между тези понятия. В познанието и грижата за здравето и здравословното хранене няма нищо лошо, разбира се. Не ме разбирайте погрешно. Аз съм твърдо "ЗА"! Но, не и когато това започне да се превръща в мания. Когато не смеем да купим и изядем нищо, което не е био или органик, което в повечето случаи се оказва просто дума, изписана на опаковката.

Вмъквам един текст:

"Сядаш да хапнеш на обяд и ти обясняват, че свинското води до инфаркт, холестерол и неизбежен инсулт. Ти си викаш, ще изям само салатата, но разбираш, че зеленчуците са пълни с пестициди, нитрати и още нещо, дето даже не знаеш какво е, но явно се мре и от него. Посърнал решаваш, че ще поминеш само с хлебец, но ти казват, че белият хляб има нула хранителна стойност, а набухвателите и подобрителите в него са толкова страшни, че по-добре да се наръгаш с вилицата в черния дроб, отколкото да го ядеш, или поне е по-безопасно. Не ти се яде днес точно риба, но това ти остава, обаче веднага ти изскача статия на екрана, която ти показва колко живак, тежки метали и други гадости има в половин скумрия, и излиза, че ако изядеш самата консерва, вместо рибата вътре, ще е по-здравословно. Към сирене не посягаш, то е ясно, алергени, лактози, мреш до седмица. Пийваш малко вода - изворна, да не объркаш оная с металите и йоните, бъбреците ти гърмят на секундата от нея - и разбираш, че спасение няма. И ти идва смелост, и викаш един път се мре, ваш'та мама, и се връщаш към вратната пържола, на тиган, кьорав антиоксидант да няма, и се набумкваш и с пържени картофи, само мас и скорбяла, два процента читаво едва ли съдържат, барем с двеста грама сол, и си спираш интернета, че откачихме вече с тия изследвания на британски учени, к'во ядат тия там бе?"

____________________________________________________________________________________________________

Любовта - тя беше нещо, което се случваше след като познаваш и опознаеш човека. Това вече не е така. Сега любовта минава през фейсбук, сайтове за запознанства, клиширани реплики: "asl", "Zdr. Kak si?", "Kvo si pravi6?". Любовните обяснения не са във вид на писмо или красива ръчно написана картичка. Вече са във вид на селфита с послания, обяснения по телефона или просто видео разговор. Любовта в повечето случаи вече е "кибер любов". Любовта вече не "минава през стомаха", а през монитора/телефона.

Щастието не се измерва с нещата, които сме купили, нито с хората, които ни "следят" в анти социалната мрежа. Щастието е онова усещане вътре в нас, когато правим нещо, в което вярваме, което ни прави щастливи и ни  кара да се чувствате живи, а не просто да съществуваме.

____________________________________________________________________________________________________

Работата също не е това което беше. Обявите за работа вече изглеждат по този начин:

"Набираме персонал:Търсим да назначим млади, мотивирани специалисти на възраст от 25 до 30 години.Очакваме от вас:- опит от минимум 15 години в бранша;- не по-малко от две висши образования + докторантура;- свидетелство за правоуправление на валяк, подводница и хеликоптер;- поне един доказан случай на убит от вас триглав змей;- умения за програмиране на всички възможни компютърни езици;- перфектно владеене на основните езици в ЕС (добрият китайски е предимство);- уверено боравене с телекинеза в рамките на задълженията ви;- висока концентрация на мидихлориани в кръвта ви;- златен или сребърен олимпийски медал по кърлинг;- наличието на Нобелови награди за мир и биохимия е предимство.Ние предлагаме:- ненормирана работна седмица от 160 часа;- бюро, стол, компютър и канцеларски материали;- атрактивна, брутна заплата от 480 лв."

Дори човешкото нещастие вече рядко е в състояние да ни разтърси трайно. Обиди, унижения, несправедливости - това е нашето ежедневие вече. И не защото го искаме, а защото нямаме сили и достатъчно мотивация, за да го променим.
В променящото се време няма нищо лошо само по себе си, но не и когато забравяме как да живеем, как да бъдем щастливи. Когато единственото, което ни интересува е колко пари ще изкараме, какво ще купим с тези пари, дали ще можем да се похвалим с новите покупки, колко гледания ще имаме, дали ще бъдем приети или ще бъдем "хейтвани".

Хейт - нещо, което правят нещастните хора с цел да се почувстват по-добре и по-значими. А нещастните хора явно са все повече и повече, защото хейта, във всяка сфера става все повече и повече. Хейта обаче е напълно безсмислен, за разлика от градивната критика. Защото когато виждаме нещо, което е нередно, то не трябва да остава незабелязано! Но когато говорим грубо просто защото нещо в нашият живот не е както трябва, то това е жалко.

Искаме да променим света, но промяната трябва да започне от самите нас. Защото в края на деня, не е важно какво имаме пред себе си /материално/, а какво носим вътре в себе си. Дали си казваме "Този ден беше прекрасен" или оставаме с надеждата, че утрешният ден всичко ще е по-различно, че ще започнем отначало. Ами ако нямаме "утре", а само днес? Защото в крайна сметка миналото е време, което няма да се върне. Бъдещето е неизвестно. И в крайна сметка ни остава единствено настоящето. Не сме в състояние да променим целият свят, но за мен е достатъчно да успеем да променим за добро светът дори и на един човек.

Нещо, което няма как да не споделя с вас и смятам, че е много вярно.

"Когато хората са млади са готови да пожертват здравето и младостта си за пари. А когато остареят, са готови да дадат всичко спечелено през годините за да си върнат младостта и здравето."

И все пак, нека не забравяме, че в каквото и време да живеем, то не трябва да е определящо за постъпките ни, за стила и вкуса ни. Да, трябва да сме в крак с новостите, но да подбираме кои ни пасват и кои не, а не да следваме сляпо всяка мода, колкото и абсурдна да е понякога. Защото в крайна сметка, ако не сме себе си, то кои ни остава да бъдем? Едни от многото или просто такива, каквито сме?...

Follow me:

            

* Всички снимки са взети от интернет. В статията съм изразитела своето

 лично мнение и се надявам да няма лично засегнати. Генерализацията 

и иронията също имат силно присъствие в материала.