петък, 7 април 2017 г.

ТАГ: Женско царство

Здравейте! Днешната публикация ще е малко по-различна и нещо, което отдавна не съм правила - един таг, чрез който да ме опознаете малко повече. През годините, в които имам блог, всъщност съм правила доста таг-ове, които ако ме следите отдавна, вероятно сте чели. Ако пък сте нови последователи - тук може да погледнете отговорите ми на различни въпроси. 

женско царство

В този таг бях любезно поканена от Мариела да участвам, за което и благодаря. Попадала съм на този таг доста пъти и сега най-накрая имам възможност да дам своите лични отговори. Попринцип знам, че е свързан с пускането на приложението Shedd, но аз смятам да отговоря на въпросите така, както ги усещам, пък дори и да означава да не се придържам на 100% към тях.

Kакво означава една жена да живее в женско царство?

Честно казано не съм убедена, че във времето, в което живеем е точно "женско царство", затова предпочитам да поразсъждавам над това какво за мен е да си жена. Какво е жената? Градител - на живота, на красивото. В общия случай тя има за цел да направи света едно по-красиво, нежно и ефирно място. Нейната сила е в това да открива красотата и в обикновените неща, а във всичко останало, да донесе поне една частица от вътрешното си спокойствие и доброта. За мен лично това е като да засадиш цвете - отначало няма резултат, после виждаш как расте малко по малко, а когато разцъфне можеш да видиш пълния му блясък, всички цветове и красота и тогава виждаш, че усилието си е заслужавало. Да живеем в женско царство за мен е да успяваме да видим нещо специално в детайлите, в на пръв поглед нещо обикновено, да живеем на едно по-светло, по-изящно и по-спокойно място. Свят, в който няма да управляват и да властват физическата сила, а силата на духа, силата да не се пречупваме през трудните моменти. В този смисъл за мен "женско царство" е място, на което ще се живее в мир - с другите и със себе си и свят, в който ще можем да се радваме на заобикалящото ни. Но все още смятам, че има дълъг процес пред нас, преди това да бъде постигнато. Но все отнякъде трябва да се започне. Всяка глобална промяна винаги започва първо от отделните индивиди, затова както "ефектът на пеперудата", нека първо се опитаме да променим нещо в себе си, а после ще настъпи и промяна отвъд нас.

 Ако бяхте кралица, как щеше да се казва кралството ви?

Вероятно някакво име, свързано със светлина или спокойствие. Но ще кажа това, което първоначално ми идва на ум: ETHEREALISTICK KINGDOM - защото би било едно спокойно, реално и все пак вълшебно място, където всичко хубаво, което искрено желаем би се случвало бързо и лесно.

Кога се чувствате най-красива?

Доста труден въпрос, защото как би могло да се опише и преразкаже едно усещане, едно чувство, по най-добрия начин? И все пак, красива се чувствам когато съм отделила време за себе си. Когато слънцето проблясва в косата ми, когато съм облякла дрехи, в които се чувствам елегантна и ефирна в едно и също време. Красотата идва отвътре и се излъчва отвътре-навън, в това съм убедена. Затова и се чувствам красива, когато се чувствам добре. А се чувствам добре, когато съм спокойна, когато се чувствам лека и безгрижна, дори да е за няколко кратки момента.

Какви дрехи ви карат да сте готова да покорите света?

Харесвам стилни, семпли дрехи, които изглеждат елегантно, но същевременно ежедневно. Най-много ми допадат семпли цветови комбинации и изчистени дизайни, понякога асиметрични. И все пак, за да отговоря по-конкретно на въпроса, света съм готова да покоря с дрехи, в които се чувствам удобно, в които съм себе си и за които не се замислям дали ми подхождат или не - те просто трябва да пасват на моята лична индивидуалност. Дали ще бъдат в тъмни цветове или с флорални мотиви, много зависи от усещането, което искам да внеса и от настроението ми в дадения момент. Не робувам толкова на модните тенденции, защото в дрехи, които са в актуалните за дадената година/сезон цветове и модели, но в които не се чувствам себе си или не ми стоят добре, просто няма как да се чувствам прекрасно. Смятам, че модните тенденции са хубаво нещо, ако ни инспирират да бъдем по-креативни и да надграждаме своя стил, но не и ако ни притискат да бъдем нещо, което не сме.

Кой е ритуалът ви, с който се изпълвате с енергия?

Не мога да кажа, че има конкретен ритуал. Това, което ме изпълва с енергия е да съм сред природата - дали разходка или просто да стоя на терасата си и да се любувам на гледката от нея (която е към Витоша), да усещам топлите слънчеви лъчи върху кожата си, лекият летен полъх (или морски бриз) са все неща, които енергизират и ума и тялото и душата ми. Обичам, когато денят ми започва с чаша кафе, без да се налага да бързам за някъде. Но ако мога да имам един перфектен енергизиращ ден, той ще започне така. Сутрин, прекарана на брега на морето, докато пия сутрешното си кафенце, придружено със закуска (която е всъщност любимото ми и на практика единствено задължително ядене за деня), а краката ми са зарити в нагорещения от слънцето пясък. Или пък снимайки красивата гледка пред мен, защото няма друго нещо, което да ми дава повече енергия от това да уловя красив момент и Landscape кадър. Затова бих перефразирала въпросът: "какво е нещото, което ви изпълва с енергия" и краткият отговор - времето, прекарано в съзерцаване на природата.

Откъде намирате вдъхновение?

Вдъхновение намирам и черпя най-вече от красотата на природата. Може би отговорът ми на този въпрос би се припокрил до голяма степен с този на предишният, но наистина смятам, че природата е нещото, което е най-съвършено, красиво и изящно. Тя е била много преди нас и ще остане след нас, по всяка вероятност. Няма как да не ме вдъхновява нещо толкова перфектно създадено, което просто е такова, каквото е, без да има нужда от промяна. Цветовете на пеперудите, цветята, залезите, изгревите, пълнолунията, в които нощта е светла почти колкото денят и всякакви други красиви явления са нещото, което винаги ме вдъхновява. Освен от природата, вдъхновение черпя и от красивите снимки, които често намирам в различни сайтове, както и от музиката, която харесвам. Може би някои от вас знаят, че освен всичко, мое огромно хоби и образование (а надявам се в скоро бъдеще и професия) e дигиталното рисуване. Затова вдъхновението е нещо, което ми е много, много необходимо, както и на всеки човек на изкуството.

Какво ви кара да се чувствате силна и непобедима?

При всяко положение, силата винаги е вътрешно усещане и няма нищо общо с физическото. Смятам, че е редно да бъде така, независимо от пола. Но все пак, силна се чувствам тогава, когато имам вяра в себе си и в това, което правя. Когато се чувствам уверена и добре в кожата си, няма как да не се чувствам силна и непобедима, макар че аз рядко боравя с толкова гръмки думи и определения. Когато правя нещо, в което вярвам, че съм добра, тогава се усещам ентусиазирана, което за мен е сходно с това, да се чувствам силна и непобедима.

Кое е най-важното качество на една жена?

Да бъде креативна, себеуважаваща се, да не се примирява с нищо по-малко от това, което знае, че заслужава. Кретивността поставих на първо място, защото именно жените са тези, които внасят "цвят" в света и го правят едно по-интересно, мирно и красиво място, а понякога за да се постигне това е нужно много въображение. Но да не позволяваме на някой да ни мачка психически/физически е нещото, на което всички жени трябва да се научат. Останала съм с впечатление, че много дами се примиряват с живот, който реално не искат от страх да не останат сами, но истината е, че самота може да се усеща и в моменти, когато не сме сами. Затова силата да умеем да казваме: "Не" и "Край" са две много важни качества, които не само жените, но всеки човек е хубаво да притежава. Да помагаме и да сме състрадателни е наистина прекрасно, но не и когато е за сметка на собствения живот, самочувствие и достойнство, не и когато позволяваме да се възползват от добрината ни. Все пак по презумция всички сме равни и всички имаме право на едно достойно и щастливо съществуване. За да ни уважават останалите, трябва да умеем сами да уважаваме и ценим себе си.

Ако светът беше женско царство, кои три закона щяхте да прокарате?

• На първо място, да няма насилие над жени (и не само). И нямам предвид само физическо, но и психическо. Психическият тормоз е нещо, което сякаш остава на заден план, а е нещото, което може би е по-разрушително и от физическото насилие. Свят без насилие и тормоз би било едно по-добро и щастливо място. Защото ако се поставяхме на мястото на другите, никога нямаше да причиняваме болка и страдание на другите. Все пак насилникът е такъв, защото така са се отнасяли и с него (в общия случай). Това е може би най-важният закон, който бих прокарала, ако имах влиянието и силата да го направя. 

• Не знам дали точно закон, но бих искала образованието да е свързано повече с индивидуалната личност. Да, от обща култура е хубаво да се изучават много неща, но за мен е абсолютно безсмислено това да се прави до горните класове, защото такъв е образователния план. Смятам, че щеше да е много по-полезно ако децата и тийнейджърите насочваха вниманието си в конкретна област (или две) и фокусът им беше в област, в която да могат да развият целия си потенциал, вместо в предмети и области, които откровено не са им интересни. Това би решило до голяма степен и проблема с нежеланието на учениците/гимназистите да посещават часовете. Логично, че човек има енергия и желание да прави неща, които са му интересни и съответно си губи времето да посещава часове, в които няма да се реализира.

• Без стереотипи за външност - почти невъзможно за постигане, но щеше да е толкова добре. Слаби или пълни, ниски или високи, ако нямаше определени очаквания, критерии и стереотипи за това кое е красиво и сексапилно, всичко щеше да си дойде на мястото. Или ако не очаквания, поне да не се съдим толкова строго, когато някой изглежда различно. Фактът, че представата за красота се е изменила през вековете само доказва, че красиво е всичко, което сме. Ако се чувстваме зле и искаме да променим нещо, то това е правилният път за нас. Но ако някой ни каже, че сме прекалено дебели/кльощави, ниски/високи и това ни кара да се чувстваме зле, то това е именно моментът, в който "обществото" ни отхвърля за това, че сме себе си, че сме това, което сме. А всичко, което ни отделя от същността ни, само защото някой ни го налага подсъзнателно или съзнателно е нещо, което е неправилно. Никой не е перфектен, а подигравките не само смачкват обекта, към който са насочени, но реално и явно несъзнателно ощетяват и този, който ги казва. 


Надявам се отговорите ми са ви били интересни, а някои от тях, защо не и близки до вас и вашите представи. Опитах се да отговоря максимално подробно и искрено. Ако вие имате желание да отговорите на всички или някои въпроси, чувствайте се любезно поканени от мен да го направите в своя блог/влог или като коментар под тази публикация. Много бих се радвала да споделите с мен вашата гледна точка. 

Follow me:
            

2 коментара:

  1. Много се радвам, че прие тага, защото винаги разсъждаваш толкова зряло и дълбочинно. Обосноваваш се добре и имаш много реални (но и красиви) виждания. Беше ми много приятно да прочета, а вижданията ти за образованието споделям напълно! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря за прекрасните думи :) С удоволствие се включих, разбира се. Радвам се, че съм успяла да покажа що за човек съм, а на теб - че си толкова наблюдателна. :)

      Изтриване

• Your comments are important to me! I would love if you take your time and leave me some feedback :) •