понеделник, 21 декември 2015 г.

50 неща които научих за 25 години

Здравейте. Днес няма да Ви говоря за козметика, защото това далеч не е най-важното нещо. Днешната публикация ще е по-скоро доста лична и свързана с наблюденията ми относно всичко, което ни заобикаля - хората, отношението им, животът погледнат през моя поглед. Не винаги нещата са такива, каквито очакваме. Може да се счита, че това е моята равносметка през тази година и не само тази, която искам да споделя и с Вас с надеждата, че ще откриете някои истини и поуки сами за себе си.



Научих, че дори понякога да подходиш с чисто сърце към нещо, не винаги ще получиш желаната възвръщаемост и не винаги трудът и усилията ти ще бъдат оценени.

• Разбрах, че понякога не виждаме или разбираме причината нещо да се случи, но причина винаги има.

• Разбрах, че най-ужасно, нагло и грубо ще се държат с теб онези, които имат най-малкото право за това.

• Разбрах, че блогърството не е лесна работа, защото винаги ще има хора, които ще се опитват да те огорчат, макар да не изискваш нищо друго от тях, освен позитивизъм и приятелство отношение.

• Научих, че трудностите са част от пътя и че спадовете и възходите са вечно редуващи се константи.

• Научих, че трябва да помниш защо си започнал да правиш дадено нещо и да се придържаш към първоначалната причина за това.

• Разбрах, че да избереш по-трудното и да излезеш от своята "комфортна зона" е единственият начин да надградим себе си.

• Разбрах, че не си струва да се променяш заради никого. Бъди такъв, какъвто действително си и ти идва отвътре!

• Научих, че самоиронията е висша форма на интелект.

• Разбрах, че трябва да продължаваме напред, независимо какви решения ще вземем – били те грешни или правилни.

• Научих, че няма по-красив човек от този, който притежава красива душа.

• Научих, че музиката винаги ще бъде "спасителен пояс" във всякакви ситуации.

• Разбрах, че най-важното е човек да е в мир със себе си.

• Разбрах, че винаги трябва да се вслушваш в интуицията си.

• Разбрах, че щастието не се измерва в дни, а в мигове.

• Научих, че критиката не трябва да се приема прекалено навътре, защото в края на деня оставаш сам с мислите и постъпките си и е най-важно сам да си удовлетворен от себе си.

• Разбрах, че всичко е преходно - и хубавото и лошото.

• Разбрах, че животът е цветен.

• Научих, че няма как да угодиш на всички, а не е и нужно! Животът е твърде кратък за това.

• Разбрах, че искам да се отнасят с мен така, както аз се отнасям с останалите.

• Разбрах, че когато правя нещо хубаво за някого, самата аз се чувствам по-добре.

• Разбрах, че колкото повече трудности преживееш, толкова по-силен ставаш и че най-голяма истина има в думите: "Което не те убива, те прави по-силен!"

• Разбрах, че не е толкова важно какво си взел по пътя, а какво си оставил след себе си.

• Разбрах, че изживените моменти никога не се връщат и не се повтарят, затова трябва да се оценят докато е време.

• Разбрах, че трябва да останеш верен на себе си.

• Разбрах, че винаги можеш и е много лесно да удариш човек по слабото му място, но нима това ще направи самият теб по-щастлив?

• Разбрах, че без изкуство животът е немислим.

• Научих, че съм, мога да бъда и мога да направя много повече, отколкото някога съм си представяла.

• Научих, че всеки нов ден е един нов шанс и надежда.

• Разбрах, че около себе си искам хора, които да ме разбират, уважават, обичат и харесват заради това, което съм аз, а не което те искат да бъда.

• Научих, че винаги трябва да помним, че от другата страна на монитора стои друг човек.

• Разбрах, че най-трудно е да се изправиш след като си паднал, но и че единственият път е нагоре.

• Разбрах, че да намериш себе си е най-трудното и значимо нещо.

• Научих, че понякога колкото и добър да си с хората, те просто няма да ти отвърнат със същото.

• Разбрах, че комерсиализацията не води до нищо добро.

• Разбрах, че всяка стъпка по пътя, променя цялата посока.

• Разбрах, че да задоволиш всички останали и да се харесаш на всички е невъзможно, а е и напълно ненужно.

• Разбрах, че понякога искаш просто да бъдеш добър с останалите, но че „на някои хора и добрината не им понася.”

• Разбрах, че хората, които мразят, завиждат и се държат лошо с другите са най-нещастните хора.

• Разбрах, че ако нещо не те прави щастлив, не трябва да продължаваш да го правиш.

• Разбрах, че вътрешното удовлетворение от самия теб и постигнатото от теб е най-важното.

• Разбрах, че никога не трябва да се променяш радикално, да изневеряваш на принципите и същността си, а само да се усъвършенстват, доизграждаш, доразвиваш и да се учиш от грешките си.

• Разбрах, че хората които прощават, всъщност дават спокойствие най-вече на себе си.

• Разбрах, че понякога трябва да се рискува, дори да не знаем последствията.

• Разбрах, че винаги трябва да стоим зад решенията си, били те правилни или не.

• Разбрах, че всъщност никога за нищо не сме готови, докато не се случи.

• Разбрах, че човек трябва да вярва в нещо и да прави нещо, което го прави щастлив.

• Научих, че интернет дава фалшиво усещане за сближаване и познанство.

• Осъзнах, че ако човек сам не промени живота си, няма кой друг да го стори вместо или за него.

• Разбрах, че понякога да „скочиш” може да те убие, но може и да те накара да полетиш.


__________________________________________________________________________________________________

Завършвам с една прекрасна и истинска песен, както и с пожеланието да бъдем малко по-добри, по-толерантни, по-миролюбиви, по-обичащи и по-истински през новата година и отсега нататък, защото това е най-хубавото, което можем да бъдем и да дадем на останалите. 





Follow me:
            

Няма коментари:

Публикуване на коментар

• Your comments are important to me! I would love if you take your time to write some. I'll read and answer of each of them. •